Речник на Патриарх Евтимий
подъѧт
подъѧт
-подъмѫ
-подъмеш
св
(14)
1. Издигна, въздигна, повдигна.
Ст͠аа же мⷱнца раⷣуе се поаше съ дв͠домь. въꙁнесѹ те г͠ ꙗко поⷣтꙿ ме, нѣс въꙁвеселльврагь мохь ѻ мнѣ
Нед
607r.24
Тебе въс ѹблажаѫть рѡд, ꙁемлѣ въсхвалть, аг͠гел послѹжѫть, влъсв поклѡнѧт сѧ, Геѳсман въмѣстть, небеса подмѫть
Мих
171.28
Въꙁнесѫ тѧ. – глаголѧ – господ, ꙗко подѧть мѧ, нѣс въꙁвеселль врагь мох о мнѣ
Мих
175.7
Същото значение и в
ЙП
199.8.
2. Приема, поема, понеса.
Слн͠ца же свѣтлѣшїа прпⷣбныѫ бѫдеⷮ памѧⷮⷮ параскев, аще пѡ дрѡбнꙋ тоѫ съповѣмы жтїе, дѣанїа же хѡжденїа ꙗже рⷣа хв͠ы поⷣѧть любве
Петк
74r.21
Сь Іѡвомь же праведнмь прослав се на послѣдькь, славнаа Ѳеѡфано, ꙗкоже прѣжде скꙋшенм, хже подеть доблѣ, прснопаметнаа
Теоф
257.14
Същото значение и в
Нед
609v.33
610v.4
Теоф
258.17
262.6.
подъмꙑ
Като прил. Който е понесъл.
Не лѣн се въпрашат старце, же мнѡгым поты своа тѣлеса ꙁнѹрвшхь мнѡгь скѹсь ѡт бѣсѡвь подмшхь
Кипр
237.27.
съмрьт подъѧт
Вж.
Филот
85.2
89.30.
3. Подложа се на, попадна под действието на.
Вь сⷯ ꙋбѡ тѣмь ꙋпражнѣѫщм сѧ рѡвъ ꙋглѫбѣваѫщмь, ѻбрѣтѡшѫ тѣлѡ вь ꙁемл лежѫще, тлѧ же нкакоже поⷣемше
Петк
78v.29