Речник на Патриарх Евтимий
плодоношене
плодоношене
-ꙗ
ср
(7)
1. Приношение, дар.
Сѣмена небеснаго плодоношенїа вь мьшелех ꙁемльных благовѣрно вьꙁрастт вьꙁможе плѡд бож(ь)ствных мнѡжьства
Теоф
269.25
Ꙗкѡ да бꙋдеть всѣмь, же ѡт нхъ пращающм сѧ, во ѡставленїе грѣхѡвь в жꙁнь вѣнꙋю, во ѡщенїе дѹшамь тѣлѡм, во плодоношенїе благхъ дѣлъ
Яков
324.24
2. Изобилие от плодове, плодородие.
Благораꙁстворены полеꙁны въꙁдꙋхы намь дарꙋ̆, дъждѧ мрны къ плодѡношенїѹ подаждь, благослов вѣнець лѣтѹ благостїѫ твоеѫ
ЛОглаш
385.16
Благорастворенныѧ полеꙁныѧ воꙁдꙋх намь дарꙋ̆, дожд ꙁемл ко плодоношенїю подаждь, благослов вѣнець лѣтꙋ благост твоеѧ
Яков
327.22
Благослов въсхѡд лѣтꙋ благост твоеѫ, господ, благорастворень въꙁдꙋх дарꙋ̆ нам къ ѹгобꙁенїѹ плодѡвь, къ ꙁдравїꙋ тѣлесемъ, къ раꙁдрѹшенїꙋ бранемь съпротвных, дъждѧ благорастворены къ плодоношенїѹ подаждь
МИнд.1-2
347.10
Същото значение и в
МИнд.1-2
350.6
МЕп
342.11.