Речник на Патриарх Евтимий
отьцелюбьꙁьнъ
отьцелюбьꙁьнъ
-ꙑ
прил
(2)
Който почита бащата си.
блаженаа ѡна д͠ша вьсѣкое сладост спльннаа ꙗко ѡ͠целюбьꙁныⷨ едѡмь
ИМ
162v.2
отьцелюбьꙁьн
Като същ. м. мн. Отцелюбци.
сїа мы по лѣпотѣ, ꙗкоже клюмо ест(ь), ѹсръдно съповѣдат потъщахѡм сѧ, ꙁвѣстно вѣдѧще, ꙗко ꙗже о ѡтц повѣсть веселт обые ѡтцелюбеꙁныхь дѹшѫ
ЙР
7.12