Речник на Патриарх Евтимий
отъсѣщ  
отъсѣщ -отъсѣкѫ -отъсѣеш св (5) 1. Отсека, отрежа. нъ ть̏ къꙁн его по дробнѹ раꙁѹмѣвь, посла  ѿсѣе сквръннѹю его главѹ Конст 428v.8 абїе двны̆ страдалець, меь напрасно ꙁвлъкь, многолѫкавнѫѧ  ꙁлѫѧ того ѡтсѣе главѫ Мих 178.3 2. Отхвърля; отстраня, отлъча. самоннаа дѣанїа. ꙗже ѡт свое вол нанаемаа, ꙗко врѣдовна  прѣлъст податна, ѡт цр(ъ)кве ѡтсѣкоше Кипр 228.11. нъ нкакоже по томь светї ѡт(ь)ц въ ѡбщнѹ та прѣдаше, нъ, ꙗко не полѕѹюща, послѣжде сїа ѡтсѣкоше Кипр 229.9. Мнѡгы бѡ аꙁь  слышахь  вдѣхь вною сѣдѣнїа пѹстыннаго събранїа цр(ъ)кѡвнаго себе ѡтсѣкше Кипр 232.12.