Речник на Патриарх Евтимий
отърадт  
отърадт -отъраждѫ -отърадш св (1) Облекча, утеша, успокоя. Ѡтрад, ловѣколюбе владыко, състав ѧже на ны прносмѫѫ праведнѣ ꙗꙁвѫ МЕ1-3 336.21