Речник на Патриарх Евтимий
отъпаст  
отъпаст -отъпадѫ -отъпадеш св (5) 1. Отпадна, падна, отделя се. нць на ꙁемл валꙗе се ѡбомь ꙫесеⷨ его сковшмь, слѣпь ꙗвлꙗаше се непрⷣпобны. плътемꙿ же его ѿ косте до конца ѿпадꙿшмь, ꙁлѣ ѻкааннѹю свою д͠шѹ ꙁвръже Конст 427v.37  въꙁем метлцѫ, събраеть въсѧ, ѧже въ свѧтѣм дїскосѣ, ѧст под свѧтаго агнъца, ꙗко лежат въсѣмь съвъкѹпно  не ѡтпаст ѡт нх нтоже ЛЙЗ 287.31  потрѣблѣет свѧтаа въ свѧты̆ потїрь съ страхом  въсѣцѣм опасством, ꙗкоже н малѹ ьсомѹ остат въ свѧтомъ дїскосѣ л ѡтпадшомѹ оставт сѧ ЛЙЗ 304.2 2. Отпадна, изпадна. толко бѡ ѻны въꙁмоглы бѣхоꙷ єрес. ꙗкоⷤ  курь манꙋлоꙷ ц͠рю грьⷱскомꙋ, въ малѣ не ѿпаст ѿ бл͠гоьствые нашее вѣры ИМ 172r.14  ꙗко сїа помысл, ѡтпаде ѡт єже по ст(ь)ствѹ , въ мѣсто свѣта, тъма быт наслѣдова, такожде  въс послѣдовавше ꙁлѣ̆ того вол I Никод 210.17