Речник на Патриарх Евтимий
осѣнꙗт  
осѣнꙗт -осѣнꙗѭ -осѣнꙗеш несв (2) Осенявам, благославям. Гл͠тꙿ же се ѿ многыхь ꙗко трщ въ лѣтѣ аг͠гль г͠нь ѿ н͠бсь съходть въ полѹнощ  пое трс͠тꙋю пѣснь  каде  ѻсѣнꙗе ъстны непобѣдмы крⷭть Конст 435r.32 осѣнꙗѭще Като същ. м. мн. Тези, които хвърлят сянка (за херувимите над кивота в скинията). Давдь наꙁнамена, рекь: „Съставте праꙁнкь въ осѣнꙗющхь“. Егда осѣнть се пакы рад въскрьсенїа наше ст(ь)ство, тогда ѡбщї̆ о боѕѣ съставт се праꙁнкь, ꙗко єдно  тожде прѣдлежат въсѣмь веселїе I Никод 220.18