Речник на Патриарх Евтимий
остръ  
остръ -ꙑ прил (3) 1. Остър, съобразителен. Свостьвнаа же томѹ ѿ б͠а дарованнаа сїа бѣше. мѹжьствѡⷨ свѣтьль въ вьсеⷨ • храбрь дш͠ею. ѡстрь ѹмѡмь • мѹдрѡстїю слова гльбокь Конст 437v.27 2. Твърд, груб. Вьнꙋтрьꙋдꙋ ѡблькш ѡстрꙋю рꙁꙋ, царце, ѡбетшанїа сьвлѣе се, ѡстраго  мранаго грѣха, тѣмже  молш се ьтꙋщїмь вѣрою тво̆ ьстны̆ праꙁднкь дарова т грѣхомь прощенїе Теоф 267.3, 4