Речник на Патриарх Евтимий
оскѫдѣт  
оскѫдѣт -оскѫдѣѭ -оскѫдѣеш св (3) 1. Не достигам, липсвам. а єже како, въсакого лѹꙿшее бѣше словесе. не ѻскѹдѣ же н єднꙿже ѿ єпⷭкѡпь црⷭкаго тогда пра Конст 431v.12 оскѫдѣвъшее Като същ. ср. ед. Недостигащото, липсващото. Нъ намь ꙋбо, ꙁа єже ѹбѡгѹ быт добраго ст(ь)ствѹ, прсно въ трѣбователнѡм стоть  оскѹдѣвшаго желанїе I Никод 217.34 2. Отслабна, намалея, изгубя силата си. По мноѕѣ же врѣмен гръьскомꙋ ѻскѹдѣвшⷹ црⷭтвоꙷ  ѹмалнꙋ въсаьскы. Блъгарскомꙋ же  ѕѣлѡ въꙁвелвшꙋ се. бл͠гоъствѣшї ц͠рь калоꙗнь, блъгарское тогда правлꙗше скптрѡ ИМ 173v.31