Речник на Патриарх Евтимий
оскврьнт  
оскврьнт -оскврьнѭ -оскврьнш св (4) Оскверня, поругая. Сего рад свѧщенныѫ Хрста твоего храмы  въсе(ь)стныѫ осквръншѫ  на ꙁемл ѡсквръншѫ нашѫ свѧтынѧ МИнд.1-2 348.27, 348.28 ~сѧ Оскверня се, омърся се. Аще бо  онь не съгрѣш, нѫ съсѫд растѫп сѧ; ѡскврꙿн бо сѧ  не въꙁꙿможно ємꙋ єст(ь) свѧщеннодѣ̆ствоват II Никод 223.14 оскврьненꙑ Като прил. Осквернен, омърсен. Во множествѣ грѣховъ ѡскверненагѡ мѧ да не ꙋнжш, владыко господ, боже мо̆, бо, прходѧ къ семꙋ божественномꙋ танствꙋ Яков 310.7