Речник на Патриарх Евтимий
органъ  
органъ -а м (6) 1. Инструмент, оръдие. Крⷭть ѻргань бѣше съмрьтны проклеть.  ѡбраꙁь єго ѿбѣгателꙿнь  ѿврьжень ИМ 170v.18 бѡ ѡргань себѣ клюмь лютаго сего обрѣть ꙁъмїа,  смь оꙁлоблѣт нанаеть ꙁрѧдное твое съꙁданїе Мих 177.6 Ꙋста, ꙗже свѧщенных молтвь  словесь съсѫдь, въсѣкоѫ сквръны бꙋесловїа, ꙁаклнанїе же  потворенї̆ сътворшѫ сѧ ѡргане МЕ1-3 336.7 мѫтельнꙑ органъ Вж. Нед 603v.25 606r.16. 2. Орган, част от тялото. съꙁданнаа дѹша тогда, свое достонꙿство въспрїемш. не, ꙗкоже н(ы)нꙗ, дебелѣ  тѣлеснымь ѡрганомь, нъ тънко нѣкако нескаꙁаннѣ  ѹмнѣ славословть  хвалть въсѣхь бога I Никод 216.10