Речник на Патриарх Евтимий
окаꙗнъ
окаꙗнъ
-ꙑ
прил
(2)
Окаян, достоен за съжаление, нещастен.
менемъ тъкмо словесы (ь)стное еѵаг͠гелїе стнное хрстїанъство ѡкаан ѡбносмъ
МЕ1-3
336.1 .
окаꙗн
Като същ. м. мн. Нещастните, онеправданите.
раꙁбѡ̆нкы мытарѧ блѫднкы блѫднааго сына, же нас ѡкааных ꙋтѣшаѫть въ небесное царство прѣвѡдѧть
МЕ1-3
337.4