Речник на Патриарх Евтимий
обаꙗньнкъ
обаꙗньнкъ
-а
м
(1)
Магьосник, заклинател, чародеец.
ѿ въсы въ въсь гонмь бѣше. скврьнные свое дѡлы ѻбаанкы же прорцател ꙗко прѣльстнкы съсѣе
Конст
427v.28