Речник на Патриарх Евтимий
едноплеменьнъ
едноплеменьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Който е от едно племе.
едноплеменьн
Като същ. м. мн. Единоплеменници, сънародници.
Въ лѣпотѫ ѹбо кто намъ поносль бы, ꙗко не тъїѫ ѻ дѡбрых лѣнвѣ мѧщмъ нерадвѣ, нѫ ꙁавдѧщмъ едноплѣменнꙑм добрыхь прѧстїꙋ
ЙР
5.6