Речник на Патриарх Евтимий
еднодѹшьнъ
еднодѹшьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Единодушен, едновременен.
не нѣцї нѣцї • нъ въса кѹпно въселнаа ѿ єдного бжⷭтвнаго д͠ха ѻꙁарена бывш, еднод͠шное въспѣваемь бл͠годаренїе г͠люще
Конст
433r.17