Речник на Патриарх Евтимий
едногласьнъ  
едногласьнъ -ꙑ прил (1) Единогласен, който е в един глас.  въсь л͠ьскы рѡдь  въса мнѡжьства, єꙁыц же  племена  страны, єдногласное въꙁслают славослѡвїе Конст 424r.25