Речник на Патриарх Евтимий
еднобраьнъ
еднобраьнъ
-ꙑ
прил
(3)
Който е в брак с една жена или с един мъж; моногамен.
Се ст(ь) благословенїе бранаго съгласїа же съетанїа, на нмꙿже въсако благословенїе еднобранаго съпреженїа, єлма єднобраьнь Адамь
Антим
248.1, 248.2
Каковѹ же л которѹю благословенїа молтвѹ прїметь на съетан его, не сѹщ дрѹгой кромѣ єдные єднобраные пръвые
Антим
248.13