Речник на Патриарх Евтимий
млосрьдъ  
млосрьдъ -ꙑ прил (2) Който проявява милосърдие, милосърден. наслад сѧ. славы. красѡты. съпрѣбыванїа. сїанїа. свѣтлост. радост своего женха  ѕждтелѣ. слаⷣкаго. краснаго. свѣтлаго. неѻбыменнагѡ. Невⷣмаго. неꙁгл͠аннагѡ. вѣнагѡ. щедраго. млѡсръдаго Петк 82r.25 ты же, ꙗко млоср(ъ)дь богь  владыка, вѣды раꙁвращенїе наше ꙗко ꙁло  ꙗко пожрѣть нас съмръть, по прѣмногꙋ ꙋмлоср(ъ)дв сѧ на нас, спаст въсхотѣль ес свое съꙁданїе МИнд.1-2 346.14 .