Речник на Патриарх Евтимий
медотоьнъ  
медотоьнъ -ꙑ прил (2) Изливащ мед, медоточен, сладък като мед.  велꙿм твое въжделѣх вдѣт прѣподобїе  твох медотоных насладт сѧ глаголъ, не малѫ ѡт твоего ꙁрѣнїа мнѣвь прплодт полѕѫ ЙР 18.28 сце  по съмр(ъ)т не беꙁь промышленїа тѫ оставт,  прꙁва весь цр(ъ)ковный прьтꙿ  свѧщеннаа  медотѡнаа тѣмь довольно ꙁглагола слѡвеса Филот 89.20