Речник на Патриарх Евтимий
дъвоеженьць
дъвоеженьць
-а
м
(2)
Който е сключил брак два пъти, второженец.
Свещеннкь на брацѣ двоеженца да не ꙗсть
Антим
241.30
Елма покаанїе трѣбѹет двоеженьць, которы бꙋдеть преꙁвтерь, же обѣда рад сълагаей се бракѡмь
Антим
241.31