Речник на Патриарх Евтимий
дльготрьпъ
дльготрьпъ
-ꙑ
прил
(1)
Като същ. м. ед. Който има много голямо търпение; дълготърпелив.
Помѣн, дльготръпе, щедрѡт твох млост твоѫ
МЕ1-3
339.25