Речник на Патриарх Евтимий
крьстт  
крьстт -крьщѫ -крьстш св несв (18) Кръстя/кръщавам. Крⷭть же пакы ѿ ꙗковы же аще бѹдеⷮ вещ сѹщь, не прьвѣе потаете аще не крⷭтте тогѡ ꙗко л͠ка ИМ 170v.4 прнѫждаѧ єго въстат  кр(ъ)стт отроѧ єго II Никод 224.8 господа сподоб се кръстт  вдѣнїю светаго  покланꙗемаго дѹха въ подоб голѹбн  бож(ь)ствнаго съ небесе ѹслышат гласа Кипр 226.4. Същото значение и в ИМ 171r.28. ~сѧ Кръстя се/кръщавам се. н же въ кꙋпѣл кртⷭ се. н же мӱрѡⷨ помаꙁа се ИМ 169v.20 крⷭт же се съ нмь  прскь прьвы сн͠ь его,  ѻблѣкоше се ѡбо въ бѣлы рꙁы Конст 427r.41 елц бо вь Хрста кр(ь)стсте се, вь Хрста ѡблѣкосте се Теоф 277.3 Същото значение и в ИМ 166v.6 (2) 166v.7 169v.17 171r.24 171v.2 II Никод 224.17 224.19.