Речник на Патриарх Евтимий
конста  
конста -ꙑ м ЛИ (10) 1. Констант (Константий, Констанций) – Флавий Валерий Констанций (Констанций I Хлор), римски император (293–306), баща на Константин I Велики. Въдана быⷭ кѡⷩстѣ ѡц͠ѹ кѡнстантіновѹ въ женѹ Ѳеодора Конст 424v.5 кѡнстѣ бѣ же кѡнста анепсе клавдїевь. же прѣжⷣе аврїлїана црⷭтвовавшаго Конст 424v.6 (2) Скона же се кѡнста въ вретанї въ трнадесетое лѣто црⷭтвїа своего Конст 425r.23 Същото ЛИ и в Конст 424v.2 424v.19 425r.7 425r.14 425r.22 425v.29. 2. Констант – Флавий Юлий Констант, римски император (333–350), третият син на Константин I Велики.  мъншаго с͠на кѡнстѹ тогожⷣе црⷭтвїа санѡмь поьте Конст 436r.36