Речник на Патриарх Евтимий
бѣсьнъ
бѣсьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Бесен, обхванат от бяс, от зъл дух.
Слѣпї бѡ ѹбо, прходѧще, вѣроѫ просвѣщаѫт сѧ, слѫцї справлѣѫт сѧ, нѣмї быстро благоглаголвѣ бесѣдѹѫт, недѫжнї ѡт немощ въ слѫ прѣлагаѫт сѧ, бѣснї сцѣлѣваѫт въс, въсѣьскым болѣꙁнꙿм ѡдръжм, пртѧще, ꙁдравїе полѫаѫть
ЙР
25.11