Речник на Патриарх Евтимий
бѣсоване  
бѣсоване -ꙗ ср (5) Бесуване, беснеене. таже то • нже смь беꙁвѣстїемь доволн быше, нъ  на болшее бѣсѡванїе себе не пощедѣше Конст 432v.28 недоѹмѣе же  ѹмѡмь ѹдвлꙗе се ꙗко не въꙁможе ꙗвт се таковым мѹкам  ранам, доблсть д͠шевнѹю бл͠женые мⷱнце поработт, конъць своего бѣсованїа юже на нꙿю ꙁнесе съмрьⷮ, єже мъеⷨто сконат се ѹсрⷣъствѹе Нед 610r.3 . ѡбрѣтаем же нынѣ, ꙗко не ѹ дорастъше въ връстѫ толкѫ і͗еще, нѫ ѡт многа, да рекѫ, бѣсованїа творѧще рѫнаа блѫжденїа II Никод 221.5 Същото значение и в Конст 429r.36 437v.41.