Речник на Патриарх Евтимий
браньнъ  
браньнъ -ꙑ прил (3) Военен, който е свързан с война или с войска. Въса по дробнѹ ꙗже ѻ себѣ скаꙁа. єже съ лкїнїѡмь пошъствїе. ꙗже на бранеⷯ мѹжьства  храброванїа. ꙗже въ єгѵ̈птѣ  палестнѣ,  по ныхь бранныⷯ мѣстѡⷯ Конст 424v.35 браньна Като същ. ср. мн. Военни дела. Не по мнѡѕѣ же схь слыша се ꙗко скїѳе браннымь поѹают се • абїе же цр͠ь въ скорѣ дѹнавь рѣкѹ постже Конст 429r.9 Мнѡгымь ѹбо вѡемь под нмь сѫщмь. въсѣ бранна ѹстрааема бѣхѫ добрѣ же  по лѣпотѣ Мих 173.21