Речник на Патриарх Евтимий
брант  
брант -бранѭ -бранш несв (1) Възпирам, забранявам някому да извърши нещо. Глаголеть  ꙁде отрока ѡтцѹ, аще  не глаголы, нѫ вещм: „Остав дѣтѧ прїт къ мнѣ  не бран емѹ; такѡвых бѡ ест(ь) царство небесное“ ЙР 12.1