Речник на Патриарх Евтимий
брант
брант
-бранѭ
-бранш
несв
(1)
Възпирам, забранявам някому да извърши нещо.
Глаголеть ꙁде отрока ѡтцѹ, аще не глаголы, нѫ вещм: „Остав дѣтѧ прїт къ мнѣ не бран емѹ; такѡвых бѡ ест(ь) царство небесное“
ЙР
12.1