Речник на Патриарх Евтимий
болѣꙁньнъ  
болѣꙁньнъ -ꙑ прил (4) 1. Който се отнася до болест, болестен. Прїела ес ѡт бога юдесемь благод(ѣ)ть сцѣлт болѣꙁньные недѹгы, прогонт дѹхы  раꙁдрѣшат страст многѡраꙁлные вѣрою прходещм т, царце Теоф 271.19 мнѡжьство твох благодѣанїй на мѫенїе беꙁꙋмнѣ мы прѣложхѡм , елма н же нашм благым, нже болѣꙁньным блжьшм лꙋш бѫхѡмъ, въ правдѫ на нас самѣхь праведное твое каꙁненїе  ꙗꙁвѫ подвгохѡм МЕ1-3 336.15 2. Обхванат от болка, болезнен. О семъ тьіѫ тоѫ срцⷣе бѡлѣꙁньно бѣше. ѻ семъ тѡѫ ꙫ слъꙁам помрааемы бѣхѫ вынѫ Петк 77r.18 Вждъ ѡбщѫѧ пеаль  съгласнаа стенанїа  болѣꙁньны къ рыданїемъ глас  молбѫ МЕ1-3 340.3