Речник на Патриарх Евтимий
богомѫжьнъ  
богомѫжьнъ -ꙑ прил (1) Богочовешки. Богомѫжное бѡ на кѡнах подобїе въсѣко неювство ѡт дѹшѫ ѡтгонт обые, богораꙁѹмїе же  божїй страх въсаждат ЙП 191.17