Речник на Патриарх Евтимий
богодъхновеньнъ  
богодъхновеньнъ -ꙑ прил (2) Боговдъхновен, вдъхновен от Бога. Дрѣво вь стнꙋꙗв се высоковрьхое, плѡды добродѣтелным спльнено, богодьхновеннаа, еже вьꙁемлещ вѣрн, раꙁꙋмно птаем се Теоф 269.12 Въсѣко псанїе  бож(ь)стъвный ꙁаконъ  ꙋтельство богодъхновенное щѹкь сꙋетень  глагол тъкмо дѣанїй пѹст ѡт нас въмѣншѫ сѧ МЕ1-3 335.13