Речник на Патриарх Евтимий
богоборьнъ
богоборьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Богопротивен, богоборчески.
Мѹжїе бо спрьва б͠гоборн невѣрн по сп͠снѣ тогда стрⷭт ꙁавстїю лютою ѻдръжм, тъмѣ ꙁабытїю подвгошеⷭ прѣдат въсеъстны ѻнь грѡбь
Конст
432v.14