Речник на Патриарх Евтимий
блꙁъкъ  
блꙁъкъ -ꙑ прил (2) Който се намира наблизо, близък, съседен, недалечен. Елма блжайшї кь намь сѹть светї аг͠гел,  прѣжде страшнаго въпльщенїа танꙿства вражда по срѣдѣ аг͠гель  ловѣкь бѣше I Никод 212.4 блжьш Като същ. м. мн. Близки хора, ближни. елма н же нашм благым, нже болѣꙁньным блжьшм лꙋш бѫхѡмъ, въ правдѫ на нас самѣхь праведное твое каꙁненїе  ꙗꙁвѫ подвгохѡм МЕ1-3 336.15