Речник на Патриарх Евтимий
благоне  
благоне -ꙗ ср (2) Добър ред, благоустроение, порядък. Сл͠нце же кѹпно  лѹна  въса ꙗже по н͠бс свѣтещаа, съ многою слѹжеⷮкрасотою,  бл͠гонїемь, непрѣстаннымь сїающе свѣтѡⷨ Конст 424r.20 Нѣст(ь) богь беꙁꙿнїа, нъ мра  благонїа. Н третїй нь втораго лѹьство, нже вторый пръваго, нъ въсакь которыждо нь въ своемь светѣмь слѹжбонаелї прѣбываеть, ꙗкоже ѹннь оть съꙁдателꙗ быст(ь) I Никод 207.4