Речник на Патриарх Евтимий
благородьнъ  
благородьнъ -ꙑ прил (10) Благороден, от добър род. Ꙗко ѡтроковц нѣкоторой ꙁа мѫжа ѡтданѣ бывш, благоговѣйннѣ сѫщ, – Амѹн же бѣше томѹ проꙁванїе, – благороднаго кѡрене благородна ѡтрасль Филот 82.19 (2) нѣкоторо бо ѿ наротыхь жень  бл͠городныхь недѹгѡⷨ съдръжмѣ ѕѣлныⷨ  до конца жвѡта ѿаанѣ послѣднꙗа дышѹщ, прложше котороежⷣо дрѣво,  абїе поꙁна се жвотворвы крⷭть Конст 433v.32 Ѡ благоествѣйшемъ царѣ нашемъ  велком кнѧꙁѣ, мѧ рекъ, ѡ благовѣрной царцѣ  велкой кнѧгнѣ, мѧ рекъ, ѡ благородных царевах  ѡ благородных царевнах, ѡ всей палатѣ  воех хъ, господꙋ помолм сѧ Яков 309.7 (2) . Същото значение и във Филот 80.22 81.19 99.2 Конст 426v.26. благородьн Като същ. м. мн. Благородници. Ѕѣлѡ бѡ ѡт благорѡдных  нарѡтых сый, въсѣм вѣдомь бѣ  ꙁа прѣкрасное лѣпѡты  въꙁраста въ вѡнскый ꙁбрает сѧ нь Мих 173.15