Речник на Патриарх Евтимий
благорастворенъ  
благорастворенъ -ꙑ прил (7) Благоприятен, благотворен, мек. Благораꙁстворены  полеꙁны въꙁдꙋхы намь дарꙋй, дъждѧ мрны къ плодѡношенїѹ подаждь, благослов вѣнець лѣтѹ благостїѫ твоеѫ ЛОглаш 385.15 Благослов  въсхѡд лѣтꙋ благост твоеѫ, господ, благорастворень въꙁдꙋх дарꙋй нам къ ѹгобꙁенїѹ плодѡвь, къ ꙁдравїꙋ тѣлесемъ, къ раꙁдрѹшенїꙋ бранемь съпротвных, дъждѧ благорастворены къ плодоношенїѹ подаждь МИнд.1-2 347.7, 347.9  н(ы)нѣ, дѹшелюбе, ѹслыш моленїе рабь свох, молѧщїх сѧ тебѣ,  дъждъ волень  благорастворень ѡтлѫ достоанїѹ твоемѹ  ѡбнѡв лце ꙁемное МС 352.4 Същото значение и в МЕп 342.10 МИнд.1-2 350.5 МС 351.15.