Речник на Патриарх Евтимий
благораꙁѹмьнъ  
благораꙁѹмьнъ -ꙑ прил (2) Разсъдлив, благоразумен. не въсхотѣ же млъвѣ дат внѹ. нъ ꙗкоже бл͠гораꙁѹмьнь враь, прѣмѹдрѣ былїа смѣсвь, прѣмѹдрѣ ѻбохь въ мрь  тшнѹ хѻте првлѣщ.  цр͠кв беꙁ метежїе ѹстрот, напса ѻбомь єдноѡбраꙁнѣ Конст 429v.16 Дарꙋй, владыко въсещедре, мнѣ ꙋбѡ словѡ благо въ ѡтвръꙁенїе ꙋсть мох къ ѡгражденїꙋ  ꙋтвръжденїꙋ цр(ъ)кве твоеѫ сеѫ, ейже мѧ пастырѣ  прѣдыстателѣ слоѫ своеѫ н(ы)нѣ положль ес, людем же твомь смъ ѹсръдень слѹх  благораꙁѹмень, ꙗко да послꙋшаѫть твой еѵаг͠гельскый глас МЕп 343.4