Речник на Патриарх Евтимий
благодѣтьнъ
благодѣтьнъ
-ꙑ
прил
(3)
Който носи или създава блага; благодатен.
Вьсѫдꙋ бѡ юдесы прѡсїа. вьсѫдꙋ лꙋѧ распрѡⷭтрѣть блгⷣтныѫ. вьсѧ ѻꙁар ꙁемныѧ кѡнцѧ
Петк
80r.17
Твоа рака блгⷣтныѧ тѡть стрꙋѫ. бѣсѡвскыѫ ѿгонⷮ плькы
Петк
81r.27 .
ꙗко облак бѡ осѣн върѫеннѫѧ себѣ паствѫ каплѣм благод(ѣ)тным тѣх орос ср(ъ)дца
ЙП
200.33