Речник на Патриарх Евтимий
благоподательнъ
благоподательнъ
-ꙑ
прил
(1)
Който дава блага; благодатен, щедър.
постгꙿшѹ же д͠ню, спасномѹ блгⷣтелꙿствѹ подражае, въсѣмь єꙁыкѡⷨ народѡⷨ бл͠гоподателнѹ прострааше деснцѹ въсѣмь ѻблно въса подавае
Конст
435v.36