Речник на Патриарх Евтимий
благоглаголвъ  
благоглаголвъ -ꙑ прил (2) Сладкогласен. Котораа же с; недѣлꙗ въ мⷱнцахь прѣхвалнаа • ꙁⷱа́ х͠ѹ ꙋневѣщенаа д͠ва • нескврьннаа голѹбца • бжⷭтвны дѡмь • добродѣтѣл хранло • стаа агнца • таннаа мѵ̈рѡположнца. ластовца бл͠гоглаг͠лваа. тръпѣнїа стлъпь Нед 604v.18 Нкоеже м слово довлѣеть къ похвалѣ же ѡт бога ꙁбраннаго аг͠гелѡмь єднокровнка, свѧтымь съжтелѣ, апостолѡмь равнаго, Павлова съретнка, добрѡдѣтѣлей скровще, трѫбѫ доброгласнѫѧ, славїа пѣснваго, лѣстовцѫ благоглаголвѫѧ, грълцѫ пѹстнелюбнѫѧ ЙП 201.12