Речник на Патриарх Евтимий
благовоньнъ
благовоньнъ
-ꙑ
прил
(6)
Който издава приятна миризма, благоуханен.
въс ѻкръстнї сътѣкаахѫ сѧ, съ свѣщам кадлы мры блг͠ѡвѡнным, проваждаѫще ракѫ прпⷣобныѫ къ славномꙋ цртⷭвꙋѫщѡмꙋ градꙋ тръновꙋ
Петк
80v.17
ѱалмыⷤ пѣнм пѣсньм, Каділы же арѡматы бл͠говѡнным мощ поьтше, погребѻше ъстнѣ же бл͠гоьствнѣ
ИМ
173r.28
Сїаеть паметь твоꙗ, ꙗкоже дрꙋгое сл(ь)нце, прѣподобнаа Ѳеѡфано, болѣꙁн твоее дѹше ꙗко мѵро благовоннѣйшее богов прнесоше се
Теоф
260.12
Същото значение и в
ЙР
18.11
Филот
97.22
Теоф
271.28.