Речник на Патриарх Евтимий
благовоне  
благовоне -ꙗ ср (4) Благоухание. Въꙁемшеⷤ тѡ съ свѣщам  кадлы, арѡматы же  благовонї. вь цр͠в съ радостїѫ ст͠хъ вьсехвалныⷯ полѡжшѫ аплⷭъ Петк 79v.3 Ꙗко ѹбо ракѫ ѡтвръꙁше, вдѣшѧ тѣло прѣподобнаго цѣло въсѣьскы  въсѣкоѫ тлѧн какоже прѧстно, благовонїе же спѹщаѫще ЙР 21.15 Тебѣ, сполненномꙋ всѧкагѡ благовонїѧ  веселѧ, господ боже нашь, ѡт хже далъ ес намь кадло сїе, же ꙋбо, молм сѧ, пред тобою да воꙁнесет сѧ ѡт смренныхъ рꙋкь нашхъ вꙿ воню благоꙋханїѧ Яков 313.9 Същото значение и в ЙР 21.12.