Речник на Патриарх Евтимий
беспеальнъ
беспеальнъ
-ꙑ
прил
(1)
Който няма печал, спокоен.
дарѹте же м тхы ѹбѡ д͠н, ноще же беспеалны, ꙗко да аꙁь нѣкою сладость стаго свѣта жтїа беꙁмлъвнаго наслажⷣꙋ се
Конст
429v.33