Речник на Патриарх Евтимий
беꙁѹмьнъ  
беꙁѹмьнъ -ꙑ прил (3) Неразумен, безумен. нъ странна нѣкаа въводш ѹтелꙿства, єже въ распетаго мѣт вѣрѹ ꙋещ.  єлко ѿ себе, не тъкмо непобѣдмыⷯ богѡвь въꙁбранꙗеш ътлща, нъ  нѣкые прѣлъщаеш покарат се нанае твоемѹ беꙁѹмнѣшомѹ мꙋдрованїю Нед 608v.29 беꙁѹмьнꙑ Като същ. м. ед. мн. Безумец, безумен човек. Старыѧ ѹтѣш, юныѧ накаж, беꙁѹмныѧ ѹмѫдр, въдовцѧ помлѹй, срѡты ꙁастѫп, младенцѧ въсптай ЙР 26.10 то въ мнѣнїе прводть беꙁѹмнаго, пае же въ нестовꙿство, непщевавь побѣдтельныⷨ сѹдѡмь на ны ѻбност се. не тако малод͠шнаа аꙁ  недоблстьвна, ꙗкоже мѹкам покорт се Нед 609v.29