Речник на Патриарх Евтимий
беꙁбѣдьнъ
беꙁбѣдьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Който не е изложен на опасност, който е в безопасност.
Елма же, прѣдрееннаа въсѣ долꙋ оставль, горнемꙋ вънмааше ѡтьствꙋ, свободномꙋ беꙁбѣдномѹ твръдомꙋ
ЙР
7.5