Речник на Патриарх Евтимий
недѫгѹѧ  
недѫгѹѧ -ѧ прил (8) недѫгѹѭщ Като същ. м. мн. Недъгави, сакати, немощни. ъстные тѣхь мощ недѹгѹющмь раꙁлным недѹгы нескѹднаа подають сцѣлнїа I Никод 213.32 Ѡ плаваѫщх, пѫтьшествѹѫщх, недѫгѹѫщїх, страждѫщїх, плѣненых,  о спасенї хь, господѹ помолм (сѧ) ЛЙЗ 290.8 болѧщѫѧ въꙁдвгн, недѫгѹѫщѫѧ сцѣл МИнд.1-2 350.10 Същата употреба и в СЙЗ 358.15 370.14 СВВ 392.11 Яков 309.15 326.33.