Речник на Патриарх Евтимий
нераꙁѹмьнъ
нераꙁѹмьнъ
-ꙑ
прил
(3)
Неразумен, глупав; който не разбира, не знае.
Тѣмже ѡсѹетшѧ сѧ Еллне, омра сѧ нераꙁѹмное х ср(ъ)дце
Филот
90.28
нераꙁѹмьн
Като същ. м. мн. Неразумните, глупците.
доволно ⷭ въꙁьѹстт блед нераꙁꙋмныⷯ
ИМ
167r.16
еже дат еднорѡднааго своего сына ꙁа невъꙁблагод(ѣ)тных нас нераꙁѹмных
МИнд.1-2
348.11