Речник на Патриарх Евтимий
непобѣдмъ  
непобѣдмъ -ꙑ прил (10) Който не може да бъде победен, непобедим. ꙗко непобѣдмо сѹще ѻрѹжїе на невдмые врагы ИМ 164r.10 раклїемꙿ же ц͠ремь нареень быⷭ, анїкїпѡс • срѣь непобѣдмы Конст 435r.29 благоьстїа твръдый стлъпъ, непобѣдмый ѡрѫжнкь, прѣкраснаа ѕвѣꙁда Мих 173.2 Същото значение и в Конст 435r.32 437v.30 Нед 608v.27 608v.31 609r.40 609v.37 610v.24.