Речник на Патриарх Евтимий
наност
наност
-наношѫ
-наносш
несв
(1)
Причинявам, предизвиквам, нанасям.
молм сѧ, еже на ест(ь)ство наше нанѡсмѫѧ скорость беꙁгодное сїе ѡрѫжїе съмрꙿтное, съй меь, да не ꙋмалены нас ѡт въсѣхъ ѧꙁыкь сътворш
МЕ1-3
338.3