Речник на Патриарх Евтимий
намѣстьнъ  
намѣстьнъ -ꙑ прил (1) намѣстьн Като същ. м. мн. Местен управник. мнѡгымꙿ же  длъгымъ прѣшьⷣшм лѣтоⷨ, конъномѹ невѣдѣнїю прѣдань быⷭ.  толко, єлко нже ц͠рь • н вонь. н намѣстнї. нже нь нктоже ѹвѣдѣт въꙁможе с͠тхь ѻнѣхь мѣсть ꙁнаменїе кое Конст 432v.33