Речник на Патриарх Евтимий
непокорь сѧ
непокорь сѧ
- сѧ
прил
(1)
непокорьш сѧ
Като същ. м. мн. Непокорилите се.
Съшⷣьшѹ се ѹбѡ съборѹ праваа ѹтврьдвшѹ велѣнїа, съпротвь прѣрѣкѹющхь въ поꙁнанїе прведоше стнѣ. непокорꙿшїхꙿ же се нъ єще сѹрѡвѣ належещⷯ, коньномѹ прѣдаше проклетїю
Конст
436v.37